Шуменското езеро….Приближавам вехт рибар с още по вехти две въдички. До него е приседнало внучето и двамата са загледани във водата. В кофичката плуват три уловени рибки. С неподправено самочувствие запитвам как е слуката.-Ами….поне сме сред природата, казва ми човекът. Момченцето ме гледа с едни такива чисти очички.
Понякога ми се случва да Вярвам !Вярвам в мириса на планктон, препечени филии и вчерашна консерва.Вярвам на залеза, изгрева и сонара. Вярвам във фалшивата китара и кафето без захар.На кованите куки и живата стръв.На кльонка в ръката ми и ножа на кръста.На обветрени бръчки и вехта лодка.На зарасналите белези и грубата ръка.На трохите в шепата…
По спомени…Непреодолимото….с усмивка.Беше му се сринал целият детски свят. Веднага забелязах оплетеното влакно. От онези ситуации, които на тази възраст са дълбока лична драма. Приседнах до него и се заех с „непреодолимото“. След десетина минути сизифофски труд, имах напредък колкото абитуриент с бели хавлиени чорапи и пет лева в джоба. Бяхме наобиколени от още три…
Странен е водният свят… Голям, величествен и понякога допускащ ни доста близо до себе си. В него или се сливаш или загиваш. Не винаги, макар и понякога. Срещите на вода и планина между непознати хора са белязани с един личен момент-вдигането на ръка за поздрав. Този на вид мъничък жест е отражение на личността, не…
Среднощен разговор с дунавски майстор, за историята на римляни и готи.Плавно преминахме към стари речни предания за онова място където огромната река взима в прегръдката си младоженци. Дори стари речни вълци го отбягвали защото там винаги падала мъгла, а лодките били побутвани сред стонове и невидими ръце. Едни от най-красивите мигове на огън, тъмнина, митичност…
сутрешно…Една утрин със свенливо показващо се слънце. В ляво от мен ореховата горичка под Дивдядово. Пред мен е спокойната вода на Шуменското езеро. В дясно е синът ми , а зад него любимият ни град. Между нас е спомена за изминалите години минали тук. Неговото детство, моята младост и всичко размиващо се като калта по…
По спомен! Говорим си….От онези дунавски майстори. От Човеците, които чезнат…- Първият кльонк при нас на Дунава бе направен през четиридесетте години на миналия век – Та тогава Той ми сподели: „Сляп съм момче. Господ ме наказа. Имам много грехове, но ги пречиствам през дървото. Правя кльонковете от червена върба. На дъното на реката е…
Обичам случайните срещи край водата. Там хората са различни и мъничко по-добри…В далечината видях силуета му. Бе приседнал под един рибарски навес. Познавахме се отдавна, поздравихме се. Стоеше някак вглъбен в себе си или нещото, което е останало в него. Знаех-животът го бе поочукал и затова смотолевих общи неща, но някак не намерих ответ. После…
За лодката и песента…Някъде преди около тридесет години стояхме на брега на язовир Тича с моя баща. Обичам утринната мъгла на язовира. Винаги е някак чиста и неподправена. Прикрива толкова неща от порока на нощта. Очаквайки да чуя звука на риболовното звънче, дочух плясък. Един такъв монотонен. Плясък на риболовни весла. И сякаш от нищото-песен.…
Почти.. Мъжете са като чашите. Има едни разкошни, гравирани, но чупливи. По повод ги изкарваш за да се похвалиш, а после стоят прашасали на рафта. Има и едни такива картонени-меки. Напълниш я и отпиеш, а после я захвърлиш в коша. Има обаче и железни и очукани канчета. В тях пълниш кафе или вода. Можеш да…