сутрешно…
Една утрин със свенливо показващо се слънце. В ляво от мен ореховата горичка под Дивдядово. Пред мен е спокойната вода на Шуменското езеро. В дясно е синът ми , а зад него любимият ни град. Между нас е спомена за изминалите години минали тук. Неговото детство, моята младост и всичко размиващо се като калта по ботушите ми. Погледнах отражението си във водата с въдицата и се почувствах като престъпник. Около мен само спомени и обичани неща..
- няма да ловим, ще снимаме, усмихнах се аз
- добре, тате, усмихна се той..
Разбрах…той вече е мъж.
Исках да споделя с една принцеса всичко това. Дано не се окаже жаба.