По спомени…
Непреодолимото….с усмивка.
Беше му се сринал целият детски свят. Веднага забелязах оплетеното влакно. От онези ситуации, които на тази възраст са дълбока лична драма. Приседнах до него и се заех с „непреодолимото“. След десетина минути сизифофски труд, имах напредък колкото абитуриент с бели хавлиени чорапи и пет лева в джоба. Бяхме наобиколени от още три момченца, които с въпросите си ме накараха да разбера какво точно е чувствал чичо Манчо с онези деца на море. Чух за отровната водна костенурка и за огромният сом. Чух за жабата, която се храни с пеперуди и за царя на костурите.
Всъщност….не чух за войни, политика, вируси, компютри и айфони.
Справяйки се със задачата и отдалечавайки се, замислено си дадох сметка, че празника на буквите понякога е празник на детските очи четящи природата.Толкова чист е детския свят..
