Обичам случайните срещи край водата. Там хората са различни и мъничко по-добри…В далечината видях силуета му. Бе приседнал под един рибарски навес. Познавахме се отдавна, поздравихме се. Стоеше някак вглъбен в себе си или нещото, което е останало в него. Знаех-животът го бе поочукал и затова смотолевих общи неща, но някак не намерих ответ. После просто замълчах глупаво, а той:- Румба, виждаш ли онзи корен там във водата. На него винаги има една кацнала птица…После стана и тихомълком потъна в нищото. Нещо не беше същото вече през днешният ден, но пък някак по-човешко!
