Понякога ми се случва да Вярвам !
Вярвам в мириса на планктон, препечени филии и вчерашна консерва.
Вярвам на залеза, изгрева и сонара. Вярвам във фалшивата китара и кафето без захар.
На кованите куки и живата стръв.
На кльонка в ръката ми и ножа на кръста.
На обветрени бръчки и вехта лодка.
На зарасналите белези и грубата ръка.
На трохите в шепата за птицата над теб.
На мъжката пот и дъхът на тютюн.
На воят на чакал и риданието на самодива.
На небивалици край огъня и млечния път.
На прокъсаната завивка и утринния мраз.
На мълчалив поглед за помощ и викът на тишината.
Вярвам дори в себе си….понякога!
