Един следобед, в който очакването на залеза бе по-силно от това на среща с жена. Още като прохождащ в занаята на кльонка, знаех, че това един от най-силните периоди на денонощието за улова на Царя. Водоема беше от така наречените затворени. Местният риболовец ме погледна с лека насмешка. Позаговорихме се, като съвсем на шега си разменихме ,аз на него цигари за няколко костура под формата на стръв. От онези мъжки разговори вещаещи вечно приятелство, но още на фазата на проучването. Гордо подреждах багажа си. Носех три от моите кльонкове с различен размер на петата. Още бях на фазата , на която искаш да се фукаш на целия свят за това колко уж голям риболовец си и колко видите ли му разбираш. Беше ми непонятно и връщането на рибата във водата. Считах го за нещо наивно и ненужно. Рибарят, ще го нарека Кънчо, взе един от моите инструменти. Повъртя го в ръце и ми заразказва как преди доста време някакви младежи се опитали по този непознат за местните краища начин да уловят сом. Почти ме убеди, че съм обречен на неуспех. Пожела ми снизходително приятни емоции и се прибра в къщурката си. И ето ме. Аз самичък в лодката на непознато за мен място. Пет костура плуваха весело в кофичката намигайки ми закачливо. Включен лъч на сонара. Въдица във водата и кльонк в ръката. Малко мъже биха разбрали, че това понякога стига за цял един живот, а тези които вече са го усетили, не биха заменили това усещане за нищо. Дълбочината беше около 8 метра , а осезаемо силен южен вятър ме носеше като изпъваше плаващата котва.
Чук, Чук. Чук…..няколко секунди пауза и отново…..
В този момент на екрана на сонара, от дълбините се появи сякаш от нищото толкова желаната дъга. Кой ли не е чакал точно този момент със затаен дъх. Адреналина се покачва максимално. Дишането се учестява. Върхът на въдицата заиграва щуро, защото рибката за стръв знае, че от долу идва нещото, което е царят на дълбините и не предвещава за нея нищо добро.
Замръзнал и хванал вече въдицата с две ръце чаках заветният миг на първото огъване. Важно е да не се поддадеш на емоцията в първите секунди. Важно било………да , ама не. Последва първо натискане с могъщо огъване на риболовната пръчка почти по борда на лодката. Засякох рязко и усетих могъщата сила на трофея отдолу. Сом се вади безапелационно и безкомпромисно. Колкото по-бързо бъде изваден, толкова по-малко негативни спомени ще си спестите. Тук точно, по това време ми липсваше едно изречение, защото тогава не бях достигнал до философията на всичко това. Сомският риболов дори може да бъде опасен за вашето здраве ако сте влезнали неподготвен и без внимание към всички детайли. Напъвах пръчката колкото можех с почти натегнат до край риболовен аванс. Въпреки всичко, аз и триметровата ми надувна лодка се носехме по водата като водна лилия бутана от силна ръка.
Праааас…..и едва не паднах по гръб или зад борда. Стиснах зъби и навих остатъка от влакното. Веднага видях грешката на възела причинила скъсването и с треперещи ръце възстанових монтажа. Отново спускане и отново чук чук…..
Десет минути по-късно отново могъщ удар. Този път вече възстановил жизнените си и емоционални показатели започнах бавно да придърпвам трофея. Магическият момент на показването на първите мехури, после част от опашката. Борбата траеше към петнадесет минути. На брега виждах хора, които ме сочеха и самите те разбираха, че нещо се случва. В главата ми вече беше славата от снимките, а после и вкусните сомски пържоли. Така или иначе ще спестя мъничко от разказа си.
Вече на брега държах в ръце един хубав сом тежащ двадесет и два килограма. Не бях хващал такъв дотогава. Кънчо ме гледаше невярващо, а телефоните на няколко събрали се колеги щракаха ли щракаха.
Тук идва и това, което искам да споделя с всички вас. Държейки трофея, аз усетих потупване под дланта си. Не повярвах на усещането си, но се концентрирах върху това. Под ръката си съвсем осезаемо усещах сърцето през иначе нежната кожа на сома . Този хищник, който беше достоен партньор в емоцията ми , сега беше ужасен и уплашен. Не зная, а може би повечето от колегите ще се изсмеят на това. За мен, в този момент рибата беше повече от човек. Приятел, партньор и достоен противник. Този, който поне веднъж се е качвал в живота на ринга знае ключовата дума на всички бойци. Уважение и респект.
Сещате ли се за онази последна част от онова изречение? Тази, която тогава не бях осъзнал…..
Е, добре,ще ви я кажа! Бъди безкомпромисен и безпощаден в този риболов и подчини всички свои действия на това, да можеш да имаш тази привилегия да подариш живот. Тази риболовна длан , която може да усети това, което усетих аз, ще бъде винаги неделима част от великата философия на кльонка.
Та така….. Привилегията да подариш живот е смисъла на всичко, което бихме оставили след нас за поколенията чрез това велико хоби!
R.R
