Обичам те безбожно.. Обичам те и страстно Обичам те и в мрачно Обичам те и в ясно Обичам те във изгрев Обичам те и в залез Обичам те притихнал сред мълниите на Хадес Обичам те в дълбоко Обичам те и в плитко Обичам на сонара, дъгата ти с извивка Обичам да те хвана Обичам да…
Приликата или разликата между металния и дървения кльонк е като между класическата и електрическа китара. Важни са детайлите на инструмента в съвкупност с идеята на музиката и душата в пръстите на създалият ги. Другото е посланието на самият изпълнител за да дойдат и аплодисментите на спомена. Rum.Rai
Говорим си….. Огънят тихо догаря пропуквайки и някак виновно. Сякаш върху отражението му се долавя плясък на риби във водата. Можеш по него да препрочиташ книгата на нощния воден живот. Над нас са звездите и то какви. Продължавам разказът тихичко, присламчвайки го по „млечният път“ към „Касиопея“и „Голямата мечка“. В далечината се чува вой на…
От онези неща в чата… -Здравейте! -Здравей! -Не се познаваме, приятелят ми е поръчал два кльонка от вас- Влизам на профила на младо прекрасно момиче. Кой е приятелят Ви?-уточняваме нещата. – Имам молба! Бихте ли гравирали имената ни. Искам да е изненада за него и да ми кажете какво ще ми струва? Замислям се и…
Някак полекичка отминава и този ден. Ако ви кажа, че да стоите шест часа в гумена лодка е като да бутате камъка на Сизиф, няма да излъжа. Като стар морски вълк се отправям към пристанчето за кратка почивка. От разстояние забелязвам две фигури на мястото където си спирам лодката. Мъж и жена. Изправят се притеснено…
Лампата… Връщайки се във водните си спомени през моста на времето, се сещам за едно изживяване, което някак от самосебе си ме шляпва зад врата. В една тиха вечер на едни бурни години, бях полунощен ентусиаст насред язовирната пустош. Имах построен бивак на около два километра по права водна линия. На влизане бях я сритал…
Кльонкът не е просто инструмент. Той е продължение на ръката. Създаден от нея и работи за нея, ръката! Тази част от тялото, която трябва да изразява неговата същност, дух, настроение, мисъл, съзидателност. За това, той, кльонка живее свой живот. Рано или късно, той намира своят Майстор и двамата заживяват заедно. И когато всичко свърши, остава…
Да обичаш риболова на кльонк и самият инструмент е като един извървян път. Път, но някъде сред красивият свят на усещане и звуци. В началото е нещото, което ти е трепнало или усетил още преди да влезеш в концертната зала, загледан в афиша. Не можеш да свириш, но знаеш , че искаш да имаш инструмента…
Сомският риболов е мъжки риболов. Риболов на стихията сред изгрева и залеза. Безкомпромисен и понякога жесток. Не започва и не свършва изведнъж. Той е закътан още в детството, където са попитите разкази за времена и хора, отдавна в по-добрите и необятни водни простори. Някъде по средата стоят запознанствата с водните мъже. Онези първичните, неподправени. Няма…
Кльонка е продължение на ръката. Ръката на тялото, а тялото на духа. Духът на мисълта. Мисълта на любовта, а любовта на философията. Философията пък е продължение на Кльонка.