Кльонкът не е просто инструмент. Той е продължение на ръката. Създаден от нея и работи за нея, ръката! Тази част от тялото, която трябва да изразява неговата същност, дух, настроение, мисъл, съзидателност. За това, той, кльонка живее свой живот. Рано или късно, той намира своят Майстор и двамата заживяват заедно. И когато всичко свърши, остава…
Да обичаш риболова на кльонк и самият инструмент е като един извървян път. Път, но някъде сред красивият свят на усещане и звуци. В началото е нещото, което ти е трепнало или усетил още преди да влезеш в концертната зала, загледан в афиша. Не можеш да свириш, но знаеш , че искаш да имаш инструмента…
Сомският риболов е мъжки риболов. Риболов на стихията сред изгрева и залеза. Безкомпромисен и понякога жесток. Не започва и не свършва изведнъж. Той е закътан още в детството, където са попитите разкази за времена и хора, отдавна в по-добрите и необятни водни простори. Някъде по средата стоят запознанствата с водните мъже. Онези първичните, неподправени. Няма…
Кльонка е продължение на ръката. Ръката на тялото, а тялото на духа. Духът на мисълта. Мисълта на любовта, а любовта на философията. Философията пък е продължение на Кльонка.
-Здравей, колега. -Здравей! – Имам , кльонк. Дървен, но не е много красив. Удобен ми е, ловил съм с него, но искам да го сменя. Правен е от един човек, който вече го няма. – Красив е. Запази го!….,без да съм го виждал. – Как така? – Ами…не си сам. Ловите двамата! – Дочуване –…
Някъде в далечната 1980 г, аз тогава на единадесет години, заедно с моят баща и един негов приятел бяхме за риба на яз. Тича. Живеехме в онези времена, в които ние децата израствахме с въдичка и топка в ръка. Това за нас беше целият свят. Нямахме палатка, а старият “Москвич“ не можеше да събере всички.…
Един следобед, в който очакването на залеза бе по-силно от това на среща с жена. Още като прохождащ в занаята на кльонка, знаех, че това един от най-силните периоди на денонощието за улова на Царя. Водоема беше от така наречените затворени. Местният риболовец ме погледна с лека насмешка. Позаговорихме се, като съвсем на шега си…
.…..Един ден отиващ към заслужената си почивка. Луната настъпваше нетърпеливо на небосклона. Аз като същински морски вълк , изправен в лодката чаках да си хвана десетина рибки, с които по-късно щях да примамвам нощният хищник. Огромното ми самочувствие се изпаряваше на талази защото всичко , което очаквах не се случваше. Седях си самичък , аз…
„Срещнали се металът и дървото! -Хей, в теб няма живот, казало дървото. -И в теб няма, ти си отрязано и без корени. Загледал се металът. Чакай, в теб има душа и безвремие. Изработил те е някой, който е вложил себе си…. -Хм…в теб има блясък, казало дървото.Правиш се на корав, но всъщност си нежен. Добре…