По спомен! Говорим си….От онези дунавски майстори. От Човеците, които чезнат…- Първият кльонк при нас на Дунава бе направен през четиридесетте години на миналия век – Та тогава Той ми сподели: „Сляп съм момче. Господ ме наказа. Имам много грехове, но ги пречиствам през дървото. Правя кльонковете от червена върба. На дъното на реката е…
Обичам случайните срещи край водата. Там хората са различни и мъничко по-добри…В далечината видях силуета му. Бе приседнал под един рибарски навес. Познавахме се отдавна, поздравихме се. Стоеше някак вглъбен в себе си или нещото, което е останало в него. Знаех-животът го бе поочукал и затова смотолевих общи неща, но някак не намерих ответ. После…
За лодката и песента…Някъде преди около тридесет години стояхме на брега на язовир Тича с моя баща. Обичам утринната мъгла на язовира. Винаги е някак чиста и неподправена. Прикрива толкова неща от порока на нощта. Очаквайки да чуя звука на риболовното звънче, дочух плясък. Един такъв монотонен. Плясък на риболовни весла. И сякаш от нищото-песен.…
Почти.. Мъжете са като чашите. Има едни разкошни, гравирани, но чупливи. По повод ги изкарваш за да се похвалиш, а после стоят прашасали на рафта. Има и едни такива картонени-меки. Напълниш я и отпиеш, а после я захвърлиш в коша. Има обаче и железни и очукани канчета. В тях пълниш кафе или вода. Можеш да…
Обичам те безбожно.. Обичам те и страстно Обичам те и в мрачно Обичам те и в ясно Обичам те във изгрев Обичам те и в залез Обичам те притихнал сред мълниите на Хадес Обичам те в дълбоко Обичам те и в плитко Обичам на сонара, дъгата ти с извивка Обичам да те хвана Обичам да…
Приликата или разликата между металния и дървения кльонк е като между класическата и електрическа китара. Важни са детайлите на инструмента в съвкупност с идеята на музиката и душата в пръстите на създалият ги. Другото е посланието на самият изпълнител за да дойдат и аплодисментите на спомена. Rum.Rai
Говорим си….. Огънят тихо догаря пропуквайки и някак виновно. Сякаш върху отражението му се долавя плясък на риби във водата. Можеш по него да препрочиташ книгата на нощния воден живот. Над нас са звездите и то какви. Продължавам разказът тихичко, присламчвайки го по „млечният път“ към „Касиопея“и „Голямата мечка“. В далечината се чува вой на…
От онези неща в чата… -Здравейте! -Здравей! -Не се познаваме, приятелят ми е поръчал два кльонка от вас- Влизам на профила на младо прекрасно момиче. Кой е приятелят Ви?-уточняваме нещата. – Имам молба! Бихте ли гравирали имената ни. Искам да е изненада за него и да ми кажете какво ще ми струва? Замислям се и…
Някак полекичка отминава и този ден. Ако ви кажа, че да стоите шест часа в гумена лодка е като да бутате камъка на Сизиф, няма да излъжа. Като стар морски вълк се отправям към пристанчето за кратка почивка. От разстояние забелязвам две фигури на мястото където си спирам лодката. Мъж и жена. Изправят се притеснено…
Лампата… Връщайки се във водните си спомени през моста на времето, се сещам за едно изживяване, което някак от самосебе си ме шляпва зад врата. В една тиха вечер на едни бурни години, бях полунощен ентусиаст насред язовирната пустош. Имах построен бивак на около два километра по права водна линия. На влизане бях я сритал…