Червената върба

По спомен! Говорим си….От онези дунавски майстори. От Човеците, които чезнат…- Първият кльонк при нас на Дунава бе направен през четиридесетте години на миналия век – Та тогава Той ми сподели: „Сляп съм момче. Господ ме наказа. Имам много грехове, но ги пречиствам през дървото. Правя кльонковете от червена върба. На дъното на реката е лежала. Няма дърво, което е лежало на дъното да ти даде зло“…..Попивам си тези неща. Остават в гладкостта на бръчките, в шепота на вълните и в тишината на вятъра…..

Всички реакции:65Георги Катрев, Simeon Simeonov и 63 други

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *