За лодката и песента…Някъде преди около тридесет години стояхме на брега на язовир Тича с моя баща. Обичам утринната мъгла на язовира. Винаги е някак чиста и неподправена. Прикрива толкова неща от порока на нощта. Очаквайки да чуя звука на риболовното звънче, дочух плясък. Един такъв монотонен. Плясък на риболовни весла. И сякаш от нищото-песен. За онази девойка мари убава пята и припявана. Една от най-българските. Песен от нищото, преминаваща в бялата пелена на нищото. Мъжко дрезгаво пеене, може би такова било някога и край хайдушките огньове. После затихна и изчезна….Седяхме вглъбени, а баща ми тогава запали цигара и сподели, че е риболовец в лодка прикрит от мъглата. Знаех, че след време ще имам лодка. Не знаех, че никога няма да мога да повозя моя баща на нея. Вече знам, че има много скъпи и прекрасни лодки, и много прекрасни океани и морета. Нищо обаче не може да замени онази бедна, дървена лодка, и онази песен сред водния свят!
Рум.Рай
Всички реакции:88Иванка, Боян и 86 други10 коментара3 споделянияХаресванеКоментарСподеляне