Почти..
Мъжете са като чашите. Има едни разкошни, гравирани, но чупливи. По повод ги изкарваш за да се похвалиш, а после стоят прашасали на рафта. Има и едни такива картонени-меки. Напълниш я и отпиеш, а после я захвърлиш в коша.
Има обаче и железни и очукани канчета. В тях пълниш кафе или вода. Можеш да изпушиш цигара загледан в залеза, а те са в ръката ти или винаги на кръста. Хубаво е да ги обгърнеш с цяла силна шепа, а като се загледаш виждаш отражението на слънцето и водата. Понякога и самият себе си. Тях, вятър, дъжд и огън не им пречи. Дори и мръсни и леко поръждясали, те са вечни….почти.
Рум.Рай
