.…..Един ден отиващ към заслужената си почивка. Луната настъпваше нетърпеливо на небосклона. Аз като същински морски вълк , изправен в лодката чаках да си хвана десетина рибки, с които по-късно щях да примамвам нощният хищник. Огромното ми самочувствие се изпаряваше на талази защото всичко , което очаквах не се случваше. Седях си самичък , аз и хилещите ми се вече звезди отгоре. Някъде от нищото се чу плясък на весла. Лодката с човек в нея се приближи като Фата Моргана към мен. Бях само чувал за него. Какви ли не неща. Всеки един язовир си има своя история разказвана край рибарските огньове. Понякога зловещи , понякога романтични, нещата имат своят автентичен образ въплътен чрез разказвача. Всичко на куп беше човека в лодката. Васко или поне всички му казваха така. Някъде във времето бе изгубил ръката си и беше приспособил веслата си по свой странен начин. Много майстори на водните спортове обаче биха му завидели. Усмихнат мъж с брадясало и обветрено лице. Някъде между бръчките му се криеше някой и друг спомен, може би за разбито женско сърце или лична житейска драма. Огледа ме и той. Знаех какво си мисли. Поредният ентусиаст загърбил топлият офис за да дойде сред дивото и да се почувства като трапер. Очаквах лек присмех и някак свит в себе си кимнах. На вода или на планина непознатите пътници се поздравяват. Едно от малките човешки ценности останали до днес. Васко се усмихна топло. – Няма малки рибки ли, приятелю? Отговорих засрамено, че май няма слука. Вече лодка до лодка той бръкна със здравата си ръка към своята кофичка , а с чуканчето останало от другата ми посочи към една скала. – Там ги търси друг път. Гледай размътената вода. Там са, приятелю. То и рибата като хората не са същите. – Ми то…. няма и друга риба, казах аз вече откровено засрамен. – Хей ….има и по-лошо. Хайде бъди жив и здрав и наслука. Огънят от отсрещният бряг сякаш вече ме викаше при палатката. Погледнах към кофичката си , а там весело плуваха точно десет рибки. Вдигнах глава да благодаря на Васко, но него го нямаше. Беше изчезнал някъде с вехтата си лодка. На другия бряг ме чакаше синът ми. – Еееей , браво бе, тате , хванал си рибки. -Не съм аз , дадоха ми ги, отговорих замислен. -Кой ти ги даде? Ми…..един ЧОВЕК.
