„Срещнали се металът и дървото!
-Хей, в теб няма живот, казало дървото.
-И в теб няма, ти си отрязано и без корени.
Загледал се металът. Чакай, в теб има душа и безвремие. Изработил те е някой, който е вложил себе си….
-Хм…в теб има блясък, казало дървото.Правиш се на корав, но всъщност си нежен.
Добре де, казал металът. Кое е тогава общото между нас?
Ами….човешката ръка. Тази, чрез която ще живеем в спомена на други и чрез тях.“
Из притчи за кльонка
Rum.Rai
