Говорим си….. Огънят тихо догаря пропуквайки и някак виновно. Сякаш върху отражението му се долавя плясък на риби във водата. Можеш по него да препрочиташ книгата на нощния воден живот. Над нас са звездите и то какви. Продължавам разказът тихичко, присламчвайки го по „млечният път“ към „Касиопея“и „Голямата мечка“. В далечината се чува вой на чакал и после пак тишина и плясък. Някъде, преди мнооого години гледах захласнат същите тези звезди и слушах същият разказ. Звуците и пламъците бяха същите. Само аз вече съм безвъзвратно друг. Важното е , че след като огънят догори, някъде друг огън ще топли и друг ще разказва на някого. И дано така бъде винаги…. А сега да заспим до изгрева.
