Някак полекичка отминава и този ден. Ако ви кажа, че да стоите шест часа в гумена лодка е като да бутате камъка на Сизиф, няма да излъжа. Като стар морски вълк се отправям към пристанчето за кратка почивка. От разстояние забелязвам две фигури на мястото където си спирам лодката. Мъж и жена. Изправят се притеснено чувайки двигателят. Хвърлям ядосан поглед на неканените гости.Здравейте, дано не ви пречим, обажда се жената. Смотолевям, че няма проблеми и започвам да смъквам багаж. Забелязвам, че Той отново е седнал на стола си и някак усмихнато се е вглъбил в две вехти въдички. Изважда по-късно едната и някак неумело започва да слага стръв.
-Аматьори, мисля си все по-раздразнен.
-Какво ви доведе насам?, питам надменно.
-Съпругът ми е незрящ, та дойдохме заради парапетите на понтона. Дано не пречим….
Останах втрещен. Човека приклекна, попипа лодката. -Хубава е, добави.
Снощи бях пил студена кола и силно се надявах буцата в гърлото ми да е от това. Довечера отново ще има залез и да, ще е прекрасен. Бих искал да го подаря на тези хора!…………
Рум. Рай
